Изгреят ли в нощта звездите
в необятното притихнало небе,
до теб ще стигне песента ми
със повея на топли ветрове.
И ти ще си от обич озарена,
усмихната и мислеща за мен,
усещаща как мигът се ражда
във взаимност споделен.
Чудодейна сила бди над нас
и разпръсква всяка тъмнина.
Съдба велика ни е отредила -
да бъдем химн на радостта.
Вървим по пътека, където
всеки милиметър е любов.
От сърцата ни извират думи,
за душите те са благослов.
© Васил Георгиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много е хубаво!Любов е това...Поздравявам те!...