Jun 27, 2009, 9:17 PM

Пътеката на любовта 

  Poetry » Love
970 0 22

 

Изгреят ли в нощта звездите

в необятното притихнало небе,

до теб ще стигне песента ми

със повея на топли ветрове.

 

И ти ще си от обич озарена,

усмихната и мислеща за мен,

усещаща как мигът се ражда

във взаимност споделен.

 

Чудодейна сила бди над нас

и разпръсква всяка тъмнина.

Съдба велика ни е отредила -

да бъдем химн на радостта.

 

Вървим по пътека, където

всеки милиметър е любов.

От сърцата ни извират думи,

за душите те са благослов.

 

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??