Изгреят ли в нощта звездите
в необятното притихнало небе,
до теб ще стигне песента ми
със повея на топли ветрове.
И ти ще си от обич озарена,
усмихната и мислеща за мен,
усещаща как мигът се ражда
във взаимност споделен.
Чудодейна сила бди над нас
и разпръсква всяка тъмнина.
Съдба велика ни е отредила -
да бъдем химн на радостта.
Вървим по пътека, където
всеки милиметър е любов.
От сърцата ни извират думи,
за душите те са благослов.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много е хубаво!Любов е това...Поздравявам те!...