13 сент. 2012 г., 23:31

Пътепис

734 0 6

Света на длъж и шир обходих,

изпитах радост и беди,

незнайни кътчета пребродих

под ярко слънце и звезди.

 

Във замъците с мрачна слава

на тайнствения Албион

смрази кръвта ми страшна врява

на призраци - цял легион.

 

Във африканската савана

видях какви ли не стада.

За малко даже лъв да хвана,

но подарих му свобода.

 

Пътувах в джунгли и лагуни

и под небе открито спах.

Говорих с палави маймуни,

но нищичко не им разбрах.

 

Накрая вкъщи се завърнах

със стара сбъдната мечта

и записките си разгърнах,

на други да ги прочета.

 

А глобусът послушно чака

отново да го завъртя

и да обходя пак земята,

на стола както си седя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...