Света на длъж и шир обходих,
изпитах радост и беди,
незнайни кътчета пребродих
под ярко слънце и звезди.
Във замъците с мрачна слава
на тайнствения Албион
смрази кръвта ми страшна врява
на призраци - цял легион.
Във африканската савана
видях какви ли не стада.
За малко даже лъв да хвана,
но подарих му свобода.
Пътувах в джунгли и лагуни
и под небе открито спах.
Говорих с палави маймуни,
но нищичко не им разбрах.
Накрая вкъщи се завърнах
със стара сбъдната мечта
и записките си разгърнах,
на други да ги прочета.
А глобусът послушно чака
отново да го завъртя
и да обходя пак земята,
на стола както си седя.
© Валерия Тодорова Всички права запазени