13 sept 2012, 23:31

Пътепис

  Poesía » Otra
736 0 6

Света на длъж и шир обходих,

изпитах радост и беди,

незнайни кътчета пребродих

под ярко слънце и звезди.

 

Във замъците с мрачна слава

на тайнствения Албион

смрази кръвта ми страшна врява

на призраци - цял легион.

 

Във африканската савана

видях какви ли не стада.

За малко даже лъв да хвана,

но подарих му свобода.

 

Пътувах в джунгли и лагуни

и под небе открито спах.

Говорих с палави маймуни,

но нищичко не им разбрах.

 

Накрая вкъщи се завърнах

със стара сбъдната мечта

и записките си разгърнах,

на други да ги прочета.

 

А глобусът послушно чака

отново да го завъртя

и да обходя пак земята,

на стола както си седя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...