13 sept 2012, 23:31

Пътепис

  Poesía » Otra
731 0 6

Света на длъж и шир обходих,

изпитах радост и беди,

незнайни кътчета пребродих

под ярко слънце и звезди.

 

Във замъците с мрачна слава

на тайнствения Албион

смрази кръвта ми страшна врява

на призраци - цял легион.

 

Във африканската савана

видях какви ли не стада.

За малко даже лъв да хвана,

но подарих му свобода.

 

Пътувах в джунгли и лагуни

и под небе открито спах.

Говорих с палави маймуни,

но нищичко не им разбрах.

 

Накрая вкъщи се завърнах

със стара сбъдната мечта

и записките си разгърнах,

на други да ги прочета.

 

А глобусът послушно чака

отново да го завъртя

и да обходя пак земята,

на стола както си седя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...