15 дек. 2014 г., 11:44

Пътеводител

832 0 13

Повярвах –

в детската длан.

Стоплих я

в изстрадалата си ръка

и на мига болката ми отшумя.

Вече изправена вървя

и вярвам

в мощта на духа

да твори красота,

да е река,

която пустини променя -

пълноводна,

скулптурно извайваща брега…

Сега светлото ме води през света.

 

https://www.youtube.com/watch?v=5UzqT8GLSQg

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сякаш само неописуемата чистота и ненаранимо вселенско познание на детския взор ни носи тази непоносима съзидателна болка, която лекува душите... Джак
  • Красиво поетично бисерче! С малко думи
    всичко е казано! Поздрави за мъдрата
    поетеса! Бъди!
  • Ти самата си Светлина!
    Вълшебни празници!!
  • Благодаря ви! Честито Рождество Христово и светли празници!
  • Нека винаги да е светлина в душата ти!
    Весели празници!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...