15 дек. 2014 г., 11:44

Пътеводител

829 0 13

Повярвах –

в детската длан.

Стоплих я

в изстрадалата си ръка

и на мига болката ми отшумя.

Вече изправена вървя

и вярвам

в мощта на духа

да твори красота,

да е река,

която пустини променя -

пълноводна,

скулптурно извайваща брега…

Сега светлото ме води през света.

 

https://www.youtube.com/watch?v=5UzqT8GLSQg

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сякаш само неописуемата чистота и ненаранимо вселенско познание на детския взор ни носи тази непоносима съзидателна болка, която лекува душите... Джак
  • Красиво поетично бисерче! С малко думи
    всичко е казано! Поздрави за мъдрата
    поетеса! Бъди!
  • Ти самата си Светлина!
    Вълшебни празници!!
  • Благодаря ви! Честито Рождество Христово и светли празници!
  • Нека винаги да е светлина в душата ти!
    Весели празници!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...