Повярвах –
в детската длан.
Стоплих я
в изстрадалата си ръка
и на мига болката ми отшумя.
Вече изправена вървя
и вярвам
в мощта на духа
да твори красота,
да е река,
която пустини променя -
пълноводна,
скулптурно извайваща брега…
Сега светлото ме води през света.
https://www.youtube.com/watch?v=5UzqT8GLSQg
© Росица Танчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
