Повярвах –
в детската длан.
Стоплих я
в изстрадалата си ръка
и на мига болката ми отшумя.
Вече изправена вървя
и вярвам
в мощта на духа
да твори красота,
да е река,
която пустини променя -
пълноводна,
скулптурно извайваща брега…
Сега светлото ме води през света.
© Росица Танчева All rights reserved.