15 dic 2014, 11:44

Пътеводител

  Poesía
830 0 13

Повярвах –

в детската длан.

Стоплих я

в изстрадалата си ръка

и на мига болката ми отшумя.

Вече изправена вървя

и вярвам

в мощта на духа

да твори красота,

да е река,

която пустини променя -

пълноводна,

скулптурно извайваща брега…

Сега светлото ме води през света.

 

https://www.youtube.com/watch?v=5UzqT8GLSQg

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сякаш само неописуемата чистота и ненаранимо вселенско познание на детския взор ни носи тази непоносима съзидателна болка, която лекува душите... Джак
  • Красиво поетично бисерче! С малко думи
    всичко е казано! Поздрави за мъдрата
    поетеса! Бъди!
  • Ти самата си Светлина!
    Вълшебни празници!!
  • Благодаря ви! Честито Рождество Христово и светли празници!
  • Нека винаги да е светлина в душата ти!
    Весели празници!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...