15.12.2014 г., 11:44

Пътеводител

828 0 13

Повярвах –

в детската длан.

Стоплих я

в изстрадалата си ръка

и на мига болката ми отшумя.

Вече изправена вървя

и вярвам

в мощта на духа

да твори красота,

да е река,

която пустини променя -

пълноводна,

скулптурно извайваща брега…

Сега светлото ме води през света.

 

https://www.youtube.com/watch?v=5UzqT8GLSQg

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сякаш само неописуемата чистота и ненаранимо вселенско познание на детския взор ни носи тази непоносима съзидателна болка, която лекува душите... Джак
  • Красиво поетично бисерче! С малко думи
    всичко е казано! Поздрави за мъдрата
    поетеса! Бъди!
  • Ти самата си Светлина!
    Вълшебни празници!!
  • Благодаря ви! Честито Рождество Христово и светли празници!
  • Нека винаги да е светлина в душата ти!
    Весели празници!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...