milan210 (Милан Милев)
128 91
14 авг. 2009 г., 22:14

Пътници в последния вагон 

  Поэзия » Философская
394 0 2


Защо днес истината стана така лъжлижа
и последното нещо, в което вярваме?
Защо всички болки се превърнаха в морета,
в които ден и нощ потъваме?

Пътища без светлини,
дни мрачни без слънчеви лъчи.
Защо бъдещето се превърна в страх,
защо се погубиха нашите мечти?

Улици самотни,
навсякъде витаят призраци зли,
примамват ни с лъжливи думи 
и ни оставят без лица, без сърца, дори без души.

Изгубваме се във времето един по един,
страдащи пътници, качени насила в последния вагон,
оставаме далече от всички светлини,
в себе си изгубили Божия Закон


  Милан Милев
  5.12.2008

© Милан Милев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е, когато успееш да уловиш последния вагон по собствено желание, защто знаеш къде отиваш, но когато на сила те напъхат в такъв един вагон, е лошо, защото се досещаш къде те изпращат...Поздравление за хубавия стих!
  • Хубаво стихотворение, пропито със тъжна истина.
    Ти ми каза че си весел човек и аз очаквам да го потвърдиш! ПОЗДРАВ!
Предложения
: ??:??