Пътници в последния вагон

14.08.2009 г., 22:14 ч.

Поезия » Философска

365 0 2

Защо днес истината стана така лъжлижа
и последното нещо, в което вярваме?
Защо всички болки се превърнаха в морета,
в които ден и нощ потъваме?

Пътища без светлини,
дни мрачни без слънчеви лъчи.
Защо бъдещето се превърна в страх,
защо се погубиха нашите мечти?

Улици самотни,
навсякъде витаят призраци зли,
примамват ни с лъжливи думи
и ни оставят без лица, без сърца, дори без души.

Изгубваме се във времето един по един,
страдащи пътници, качени насила в последния вагон,
оставаме далече от всички светлини,
в себе си изгубили Божия Закон

Милан Милев
5.12.2008

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-08-15T10:36:06+03:00

Хубаво е, когато успееш да уловиш последния вагон по собствено желание, защто знаеш къде отиваш, но когато на сила те напъхат в такъв един вагон, е лошо, защото се досещаш къде те изпращат...Поздравление за хубавия стих!
kina (Ракина Радева)

2009-08-15T09:38:21+03:00

Хубаво стихотворение, пропито със тъжна истина.
Ти ми каза че си весел човек и аз очаквам да го потвърдиш! ПОЗДРАВ!