Пътници в последния вагон
Защо днес истината стана така лъжлижа
и последното нещо, в което вярваме?
Защо всички болки се превърнаха в морета,
в които ден и нощ потъваме?
Пътища без светлини,
дни мрачни без слънчеви лъчи.
Защо бъдещето се превърна в страх,
защо се погубиха нашите мечти?
Улици самотни,
навсякъде витаят призраци зли,
примамват ни с лъжливи думи
и ни оставят без лица, без сърца, дори без души.
Изгубваме се във времето един по един,
страдащи пътници, качени насила в последния вагон,
оставаме далече от всички светлини,
в себе си изгубили Божия Закон
Милан Милев
5.12.2008
© Милан Милев All rights reserved.
