Пътник
Като скътани стари портфейли, във пазвата свити,
ни надигат съня, рано сутрин, шепа скрити вини
и с гласа си, отвътре звънтящ, непрестанно ни питат:
„Кой какво проумя и мечтата защо прокърви?”
Уж обичаме думите, дето ги люпим с усмивка,
а от техния ручей под камъка - тлач се таи
и цветята изсъхнали, с дъх на презряла лютивка,
ронят есенен хлад от листата, и мъхно вали...
От кълвачови ритми по здрач еховеят се врътна,
а от жегата бие в гръдта тежък дим - мараня,
щом премине тъдява, скрит в душата си пътник,
ще помисли, че птиците нямат вече крила...
Ще поседне до стария дъб, дето с клони въздиша
по Луната свенлива, всяка нощ в защурелия мрак,
и за нея ветровници-стихове с жълъди пише,
ала тя му отвръща със бледo безмълвие пак...
Ше загледа и нарциса слънчев, открил в езерата
красотата си в тежката участ - така да блестиш,
че когато погледне те някой, залюбил зората ти,
да огрееш душата му с дума, и да го осветлиш...
http://vbox7.com/play:5c622eb3
© Михаил Цветански Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви от сърце!
Топло да е в душите ви, приятели!
-
Много ми хареса!
-
Много красиива поезия, много!
Уж обичаме думите, дето ги люпим с усмивка,
а от техния ручей под камъка - тлач се таи
и цветята изсъхнали, с дъх на презряла лютивка,
ронят есенен хлад от листата, и мъхно вали...
От кълвачови ритми по здрач еховеят се врътна,
а от жегата бие в гръдта тежък дим - мараня,
щом премине тъдява, скрит в душата си пътник,
ще помисли, че птиците нямат вече крила... -
Невероятен стих! Много силен! Поздрави!
-
Виртуозно изпълнение на творба родена в дълбините на сърцето!
Поздравления! -
Чудесно! Браво, Оги!
-
Браво!
-
Невероятен стих!
-
Страхотни думички си намерих тук
А стиха е...без думи...
Поздрав,Мише! -
Поздрав!
-
браво и от мен, Оги
-
Невероятен стих! Поздрав!
-
"...да огрееш душата му с дума..."
Правиш го, Огнян.
Поздравления за философски изречените копнежи в стиха ти! -
"че когато погледне те някой, залюбил зората ти,
да огрееш душата му с дума, и да го осветлиш..."
Зората ти ме порази със мъдрост
дано открие всеки своя лъч...
И топлината му като надежда
със дълго ехо суховея да разсее...
-
Първият куплет ме срази!!! Добър стих! Браво!
-
Много силен и замислящ стих! Поздравявам те, Оги!
-
С удоволствие прочетох!!! Съчетанието с клипа е много силно. Поздравявам те!!!
-
Весе, Джейни, Ани, Илко, Мария, Цвети, Ив, Зап, Силвия, Ивон, Радосвета, Борис, Силви - радвам се, че ми гостувахте и споделихте емоцията на стиха ми!
Благодаря Ви от сърце!!! -
Привет, Оги! Словото ти има сърце!
-
Ше загледа и нарциса слънчев, открил в езерата
красотата си в тежката участ - така да блестиш,
че когато погледне те някой, залюбил зората ти,
да огрееш душата му с дума, и да го осветлиш...
На фона на написаното всеки мой коментар ще бледнее...
Сърдечни поздрави! :–) -
Философски стих с богата образност! С поздравления, Оги!
-
Докоснат си...!
-
Дълбок замисъл,поетична, но сурова истина за нас и времето.Поздрав,Мишо!
-
...и аз писах за думите и тяхната стойност, кажи че има нещо случайно, Михаиле. Поздравления за чистия извор на Словото, от който пиеш. И пием.
-
Браво! Стихотворение, богато на образност и размисли!
-
"Уж обичаме думите, дето ги люпим с усмивка,
а от техния ручей под камъка - тлач се таи
и цветята изсъхнали, с дъх на презряла лютивка,
ронят есенен хлад от листата, и мъхно вали..."
Хубав стих!
-
какво да кажа...
"че когато погледне те някой, залюбил зората ти,
да огрееш душата му с дума, и да го осветлиш..."
Надмина всичките ми очаквания!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав!