ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
19.07.2011 г., 21:50 ч.

Пътник 

  Поезия » Философска
1049 1 28

Като скътани стари портфейли,  във пазвата свити,

ни надигат съня, рано сутрин,  шепа скрити вини

и с гласа си, отвътре звънтящ, непрестанно ни питат:

„Кой какво проумя и мечтата  защо прокърви?”

 

Уж обичаме думите, дето ги люпим с усмивка,

а от техния ручей под камъка - тлач се таи

и цветята изсъхнали, с дъх на презряла лютивка,

ронят есенен хлад  от листата, и мъхно вали...

 

От кълвачови ритми по здрач еховеят се врътна,

а от жегата бие в гръдта  тежък дим - мараня,

щом премине тъдява, скрит в душата си пътник,

ще помисли, че птиците  нямат вече  крила...

 

Ще поседне до стария дъб,  дето с клони въздиша

по Луната свенлива, всяка нощ в защурелия мрак,

и за нея  ветровници-стихове с жълъди пише,

ала тя му отвръща със бледo безмълвие пак...

 

Ше загледа и нарциса слънчев, открил в езерата

красотата си в тежката участ - така да блестиш,

че когато погледне те някой, залюбил зората ти,

да огрееш душата му с дума, и да го осветлиш...

 

http://vbox7.com/play:5c622eb3

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога е нужна само добра дума, да!
    Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце!
    Топло да е в душите ви, приятели!
  • Много ми хареса!
  • Много красиива поезия, много!

    Уж обичаме думите, дето ги люпим с усмивка,
    а от техния ручей под камъка - тлач се таи
    и цветята изсъхнали, с дъх на презряла лютивка,
    ронят есенен хлад от листата, и мъхно вали...

    От кълвачови ритми по здрач еховеят се врътна,
    а от жегата бие в гръдта тежък дим - мараня,
    щом премине тъдява, скрит в душата си пътник,
    ще помисли, че птиците нямат вече крила...
  • Невероятен стих! Много силен! Поздрави!
  • Виртуозно изпълнение на творба родена в дълбините на сърцето!
    Поздравления!
  • Чудесно! Браво, Оги!
  • Браво!
  • Невероятен стих!
  • Страхотни думички си намерих тук
    А стиха е...без думи...
    Поздрав,Мише!
  • Поздрав!
  • браво и от мен, Оги
  • Невероятен стих! Поздрав!
  • "...да огрееш душата му с дума..."
    Правиш го, Огнян.
    Поздравления за философски изречените копнежи в стиха ти!
  • "че когато погледне те някой, залюбил зората ти,

    да огрееш душата му с дума, и да го осветлиш..."

    Зората ти ме порази със мъдрост
    дано открие всеки своя лъч...
    И топлината му като надежда
    със дълго ехо суховея да разсее...



  • Първият куплет ме срази!!! Добър стих! Браво!
  • Много силен и замислящ стих! Поздравявам те, Оги!
  • С удоволствие прочетох!!! Съчетанието с клипа е много силно. Поздравявам те!!!
  • Весе, Джейни, Ани, Илко, Мария, Цвети, Ив, Зап, Силвия, Ивон, Радосвета, Борис, Силви - радвам се, че ми гостувахте и споделихте емоцията на стиха ми!
    Благодаря Ви от сърце!!!
  • Привет, Оги! Словото ти има сърце!
  • Ше загледа и нарциса слънчев, открил в езерата
    красотата си в тежката участ - така да блестиш,
    че когато погледне те някой, залюбил зората ти,
    да огрееш душата му с дума, и да го осветлиш...

    На фона на написаното всеки мой коментар ще бледнее...
    Сърдечни поздрави! :–)
  • Философски стих с богата образност! С поздравления, Оги!
  • Докоснат си...!
  • Дълбок замисъл,поетична, но сурова истина за нас и времето.Поздрав,Мишо!
  • ...и аз писах за думите и тяхната стойност, кажи че има нещо случайно, Михаиле. Поздравления за чистия извор на Словото, от който пиеш. И пием.
  • Браво! Стихотворение, богато на образност и размисли!
  • "Уж обичаме думите, дето ги люпим с усмивка,
    а от техния ручей под камъка - тлач се таи
    и цветята изсъхнали, с дъх на презряла лютивка,
    ронят есенен хлад от листата, и мъхно вали..."

    Хубав стих!


  • какво да кажа...
    "че когато погледне те някой, залюбил зората ти,
    да огрееш душата му с дума, и да го осветлиш..."
    Надмина всичките ми очаквания!!!
Предложения
: ??:??