Пътник през времето
Стопиха се пътеките на времето,
препълни се Всемирът с отчаяние.
Пази ми, Господи, от пошлост стремето
на мир, на светлина, и достояние.
И тишина налей от звездния хангар,
от Плеадите да дишам справедливост,
от вододелни изгреви ми дай загар,
стрелите да не сещам, а да нося лудост.
В око на птица ме върни в живота,
и в сърцето ѝ зазидай семето –
спомен за студа. И песента. Голгота.
Аз съм само пътник през времето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивита Все права защищены
