Пътник в Безкрая
ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ
... не знам дали достатъчно живях,
но – мисля си, че пък живях красиво! –
със друмника в кълбуци пътна прах
делих тютюн, праханец, хляб, огниво,
тъй не зарязах мравчица по път! –
с последната троха си я проводих,
свободен съм да дишам с пълна гръд
в заблуди, болки, страсти и несгоди,
ни едного до днес не нараних
със мисъл зла – или със скверно дело,
замръквах подир своя честен стих –
момченце със светулчица на чело,
събуждах се – един смирен старик,
със мозък, от стихиите отнесен! –
което премълчах, си беше вик,
което казах, тъй не стана песен,
И нявга, щом си тръгна от света,
нарамил си торбенцето с кравая,
аз рими и Отвъд ще ви чета –
с безмълвната си Обич от Безкрая.
12 януарий 2023 г.
гр. Варна, 21, 10 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
