Пътник в Безкрая
ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ
... не знам дали достатъчно живях,
но – мисля си, че пък живях красиво! –
със друмника в кълбуци пътна прах
делих тютюн, праханец, хляб, огниво,
тъй не зарязах мравчица по път! –
с последната троха си я проводих,
свободен съм да дишам с пълна гръд
в заблуди, болки, страсти и несгоди,
ни едного до днес не нараних
със мисъл зла – или със скверно дело,
замръквах подир своя честен стих –
момченце със светулчица на чело,
събуждах се – един смирен старик,
със мозък, от стихиите отнесен! –
което премълчах, си беше вик,
което казах, тъй не стана песен,
И нявга, щом си тръгна от света,
нарамил си торбенцето с кравая,
аз рими и Отвъд ще ви чета –
с безмълвната си Обич от Безкрая.
12 януарий 2023 г.
гр. Варна, 21, 10 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
