Пътник в Безкрая

13.01.2023 г., 11:10 ч.

Поезия

251 2 2

ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ

... не знам дали достатъчно живях,

но – мисля си, че пък живях красиво! –

със друмника в кълбуци пътна прах

делих тютюн, праханец, хляб, огниво,

тъй не зарязах мравчица по път! –

с последната троха си я проводих,

свободен съм да дишам с пълна гръд

в заблуди, болки, страсти и несгоди,

ни едного до днес не нараних

със мисъл зла – или със скверно дело,

замръквах подир своя честен стих –

момченце със светулчица на чело,

събуждах се – един смирен старик,

със мозък, от стихиите отнесен! –

което премълчах, си беше вик,

което казах, тъй не стана песен,

И нявга, щом си тръгна от света,

нарамил си торбенцето с кравая,

аз рими и Отвъд ще ви чета –

с безмълвната си Обич от Безкрая.

12 януарий 2023 г.

гр. Варна, 21, 10 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.