16 сент. 2021 г., 13:58

Пътуване

454 1 7

Пътувам по спиралата на чувствата

полекичка, за никъде не бързам.

Не искам да попадна пак във лустрото,

че после кой от там ще ме измъкне?

 

Аз искам да живея и да дишам,

да чувствам с кожата си цветовете,

спокойно свойте стихове да пиша,

изчистила ума от страховете.

 

Вятър във косите ми да има,

а в очите - мънички светулки,

да изгоня от сърцето зимата 

и да седна в слънчевата люлка.

 

Пътувам по спиралата на чувствата

полекичка, компасът е във мене.

Да се владея усвоих изкуството

на възрастта, която ме променя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...