16 сент. 2021 г., 13:58

Пътуване

459 1 7

Пътувам по спиралата на чувствата

полекичка, за никъде не бързам.

Не искам да попадна пак във лустрото,

че после кой от там ще ме измъкне?

 

Аз искам да живея и да дишам,

да чувствам с кожата си цветовете,

спокойно свойте стихове да пиша,

изчистила ума от страховете.

 

Вятър във косите ми да има,

а в очите - мънички светулки,

да изгоня от сърцето зимата 

и да седна в слънчевата люлка.

 

Пътувам по спиралата на чувствата

полекичка, компасът е във мене.

Да се владея усвоих изкуството

на възрастта, която ме променя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...