16.09.2021 г., 13:58

Пътуване

453 1 7

Пътувам по спиралата на чувствата

полекичка, за никъде не бързам.

Не искам да попадна пак във лустрото,

че после кой от там ще ме измъкне?

 

Аз искам да живея и да дишам,

да чувствам с кожата си цветовете,

спокойно свойте стихове да пиша,

изчистила ума от страховете.

 

Вятър във косите ми да има,

а в очите - мънички светулки,

да изгоня от сърцето зимата 

и да седна в слънчевата люлка.

 

Пътувам по спиралата на чувствата

полекичка, компасът е във мене.

Да се владея усвоих изкуството

на възрастта, която ме променя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...