1 июл. 2009 г., 13:41

Пътуване

700 0 5

Преоткривах любовната сага,

с куршуми камбаните биех,

не отстъпвах, не се предавах,

все не казвах - прости ме.

А през мене сянка минава,

като ликуваща лава,

като хорски поглед изтляла-

цвете ли си примамливо...

 

Преоткривам пътеката своя,

пак блесва с искрица звездица

и ми кимва, намига в покоя,

пак нежно отронва сълзица.

Преминава през мен със негата,

като неверник завърнал се,

и наскитал се със тъгата-

цвете ли си разцъфнало...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...