1 июл. 2009 г., 13:41

Пътуване

697 0 5

Преоткривах любовната сага,

с куршуми камбаните биех,

не отстъпвах, не се предавах,

все не казвах - прости ме.

А през мене сянка минава,

като ликуваща лава,

като хорски поглед изтляла-

цвете ли си примамливо...

 

Преоткривам пътеката своя,

пак блесва с искрица звездица

и ми кимва, намига в покоя,

пак нежно отронва сълзица.

Преминава през мен със негата,

като неверник завърнал се,

и наскитал се със тъгата-

цвете ли си разцъфнало...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...