1 июл. 2009 г., 13:41

Пътуване

702 0 5

Преоткривах любовната сага,

с куршуми камбаните биех,

не отстъпвах, не се предавах,

все не казвах - прости ме.

А през мене сянка минава,

като ликуваща лава,

като хорски поглед изтляла-

цвете ли си примамливо...

 

Преоткривам пътеката своя,

пак блесва с искрица звездица

и ми кимва, намига в покоя,

пак нежно отронва сълзица.

Преминава през мен със негата,

като неверник завърнал се,

и наскитал се със тъгата-

цвете ли си разцъфнало...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...