1 jul 2009, 13:41

Пътуване

698 0 5

Преоткривах любовната сага,

с куршуми камбаните биех,

не отстъпвах, не се предавах,

все не казвах - прости ме.

А през мене сянка минава,

като ликуваща лава,

като хорски поглед изтляла-

цвете ли си примамливо...

 

Преоткривам пътеката своя,

пак блесва с искрица звездица

и ми кимва, намига в покоя,

пак нежно отронва сълзица.

Преминава през мен със негата,

като неверник завърнал се,

и наскитал се със тъгата-

цвете ли си разцъфнало...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...