ПЪТУВАНЕ
И ако всички наши мигове
се съберат в един,
това ще бъде празник.
Две свещи,
запалени през пролетта,
ухаещи на есен,
с тела от ледени висулки.
Отказваме
във бъдещето да прозрем,
защото в миналото
винаги е лято.
Светът ни е казино,
в което всеки ден
залагаме живота си,
за да спечелим спомени.
Така пътуваме през времето.
Живеейки по право,
умирайки по навик.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цонка Людмилова Все права защищены
