7.09.2007 г., 15:55

ПЪТУВАНЕ

1.2K 0 5
 

И ако всички наши мигове

се съберат в един,

това ще бъде празник.

Две свещи,

запалени през пролетта,

ухаещи на есен,

с тела от ледени висулки.

Отказваме

във бъдещето да прозрем,

защото в миналото

винаги е лято.

Светът ни е казино,

в което всеки ден

залагаме живота си,

за да спечелим спомени.

Така пътуваме през времето.

Живеейки по право,

умирайки по навик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...