Cona (Цонка Людмилова) Cona (Цонка Людмилова)
34
Sep 7, 2007, 3:55 PM

ПЪТУВАНЕ

  Poetry
1.2K 0 5
 

И ако всички наши мигове

се съберат в един,

това ще бъде празник.

Две свещи,

запалени през пролетта,

ухаещи на есен,

с тела от ледени висулки.

Отказваме

във бъдещето да прозрем,

защото в миналото

винаги е лято.

Светът ни е казино,

в което всеки ден

залагаме живота си,

за да спечелим спомени.

Така пътуваме през времето.

Живеейки по право,

умирайки по навик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0