И ако всички наши мигове
се съберат в един,
това ще бъде празник.
Две свещи,
запалени през пролетта,
ухаещи на есен,
с тела от ледени висулки.
Отказваме
във бъдещето да прозрем,
защото в миналото
винаги е лято.
Светът ни е казино,
в което всеки ден
залагаме живота си,
за да спечелим спомени.
Така пътуваме през времето.
Живеейки по право,
умирайки по навик.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
