Sep 7, 2007, 3:55 PM

ПЪТУВАНЕ 

  Poetry
862 0 5
 

И ако всички наши мигове

се съберат в един,

това ще бъде празник.

Две свещи,

запалени през пролетта,

ухаещи на есен,

с тела от ледени висулки.

Отказваме

във бъдещето да прозрем,

защото в миналото

винаги е лято.

Светът ни е казино,

в което всеки ден

залагаме живота си,

за да спечелим спомени.

Така пътуваме през времето.

Живеейки по право,

умирайки по навик.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??