26 сент. 2023 г., 23:04

Пътуване към себе си

856 5 5

Намирам се на място и реална,

когато на проблемите откликвам,

не мога да живея в сън, фатално е,

защото сетивата ми се сриват.

 

Не мога да се крия в миша дупка,

да се спотайвам аз като амеба,

не сме, за Бога, в тоя свят черупки...

Черупките се чупят в употреба.

 

Употребени хора ли сме ние?

За нечии безумия на луди?

Достойнството ми няма да загние,

на тези , дето нямат, им се чудя?!

 

Аделина Колева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...