Намирам се на място и реална,
когато на проблемите откликвам,
не мога да живея в сън, фатално е,
защото сетивата ми се сриват.
Не мога да се крия в миша дупка,
да се спотайвам аз като амеба,
не сме, за Бога, в тоя свят черупки...
Черупките се чупят в употреба.
Употребени хора ли сме ние?
За нечии безумия на луди?
Достойнството ми няма да загние,
на тези , дето нямат, им се чудя?! ...