Намирам се на място и реална,
когато на проблемите откликвам,
не мога да живея в сън, фатално е,
защото сетивата ми се сриват.
Не мога да се крия в миша дупка,
да се спотайвам аз като амеба,
не сме, за Бога, в тоя свят черупки...
Черупките се чупят в употреба.
Употребени хора ли сме ние?
За нечии безумия на луди?
Достойнството ми няма да загние,
на тези , дето нямат, им се чудя?!
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
