Пътуване във времето

rudin (Иван Христов)
858 1444

25 янв. 2015 г., 08:53

Поэзия » Философская

367 0 2

Когато – бледен юноша – вървях

нагоре, да превземам върховете,

не знаех, че зад всекиго от тях,

все по-висок издига се в небето.

Изкачвам – спускам се. И все така,

товара си във раницата нося.

Ту прекосявам буйната река,

ту вечни снегове преброждам косо.

Докато времето едва-едва

се движеше във младостта нагоре,

наравно – с мене бе, а към дола

напред се сили – въздуха да пори.

Къде изтичаш, време, ти, къде!?
След колко и къде ще ни напуснеш?
Дали по тези снежни върхове,
в полето ли свещичката ще духнеш?

С годините един урок разбрах:
преследваш цел и даваш свойта лепта
да я постигнеш. Влизаш даже в грях.
Но миг ли спреш – в реката стъпваш Лета.

Автор запретил голосование.

Пътуване във времето

Свързани произведения

Комментарии

Предложения