Пътуване във времето
Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така,
товара си във раницата нося.
Ту прекосявам буйната река,
ту вечни снегове преброждам косо.
Докато времето едва-едва
се движеше във младостта нагоре,
наравно – с мене бе, а към дола
напред се сили – въздуха да пори.
Къде изтичаш, време, ти, къде!?
След колко и къде ще ни напуснеш?
Дали по тези снежни върхове,
в полето ли свещичката ще духнеш?
С годините един урок разбрах:
преследваш цел и даваш свойта лепта
да я постигнеш. Влизаш даже в грях.
Но миг ли спреш – в реката стъпваш Лета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
