rudin (Иван Христов)
858 1444
25.01.2015 г., 8:53 ч.

Пътуване във времето 

  Поезия » Философска
366 0 2

Когато – бледен юноша – вървях

нагоре, да превземам върховете,

не знаех, че зад всекиго от тях,

все по-висок издига се в небето.

 

Изкачвам – спускам се. И все така,

товара си във раницата нося.

Ту прекосявам буйната река,

ту вечни снегове преброждам косо.

 

Докато времето едва-едва

се движеше във младостта нагоре,

наравно – с мене бе, а към дола

напред се сили – въздуха да пори.

 

Къде изтичаш, време, ти, къде!?
След колко и къде ще ни напуснеш?
Дали по тези снежни върхове,
в полето ли свещичката ще духнеш?

С годините един урок разбрах:
преследваш цел и даваш свойта лепта
да я постигнеш. Влизаш даже в грях.
Но миг ли спреш – в реката стъпваш Лета. 

© Иван Христов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??