Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така,
товара си във раницата нося.
Ту прекосявам буйната река,
ту вечни снегове преброждам косо.
Докато времето едва-едва
се движеше във младостта нагоре,
наравно – с мене бе, а към дола
напред се сили – въздуха да пори. ...