rudin (Иван Христов)
858 1444
Jan 25, 2015, 8:53 AM

Пътуване във времето 

  Poetry » Phylosophy
365 0 2

Когато – бледен юноша – вървях

нагоре, да превземам върховете,

не знаех, че зад всекиго от тях,

все по-висок издига се в небето.

 

Изкачвам – спускам се. И все така,

товара си във раницата нося.

Ту прекосявам буйната река,

ту вечни снегове преброждам косо.

 

Докато времето едва-едва

се движеше във младостта нагоре,

наравно – с мене бе, а към дола

напред се сили – въздуха да пори.

 

Къде изтичаш, време, ти, къде!?
След колко и къде ще ни напуснеш?
Дали по тези снежни върхове,
в полето ли свещичката ще духнеш?

С годините един урок разбрах:
преследваш цел и даваш свойта лепта
да я постигнеш. Влизаш даже в грях.
Но миг ли спреш – в реката стъпваш Лета. 

© Иван Христов All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??