Пътят на Душата
Колко нощи безлунници
свивах в шарена кърпа?
Пазих ги кротко за празници,
в сърцето ги скътах за дълго.
Ходех по чуждите друмища,
пътя към вкъщи заключих.
Ех, ти - душа скиталница,
гладна за обич и прошка.
Бягаха луди годините,
птици кои се не връщат.
Мама вече не чака ме.
осиротя старата къща.
Сенки от далечното минало
танцуват понякога в здрача.
Сядам със тях да почина
и после продължавам да крача.
Прося от Бога силица,
а Той ме погалва със милост.
Ех, ти - душа скиталица
радост и нежност си свила!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
