slaveja123 (Слава Костадинова)
192 327
Mar 11, 2020, 6:04 PM

Пътят на Душата 

  Poetry » Phylosophy
660 1 2

Колко нощи безлунници

свивах в шарена кърпа?
Пазих ги кротко за празници,
в сърцето ги скътах за дълго.
Ходех по чуждите друмища,
пътя към вкъщи заключих.
Ех, ти - душа скиталница,
гладна за обич и прошка.
Бягаха луди годините,
птици кои се не връщат.
Мама вече не чака ме.
осиротя старата къща.
Сенки от далечното минало
танцуват понякога в здрача.
Сядам със тях да почина
и после продължавам да крача.
Прося от Бога силица,
а Той ме погалва със милост.
Ех, ти - душа скиталица
радост и нежност си свила!

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??