Колко нощи безлунници
свивах в шарена кърпа?
Пазих ги кротко за празници,
в сърцето ги скътах за дълго.
Ходех по чуждите друмища,
пътя към вкъщи заключих.
Ех, ти - душа скиталница,
гладна за обич и прошка.
Бягаха луди годините,
птици кои се не връщат.
Мама вече не чака ме.
осиротя старата къща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up