19 окт. 2018 г., 20:39

Пътя на душите

965 2 3

 

Не знам през колко небеса 
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях
или на облаци се носех.
Дали във огъня горях
или искрица огън просех.
Не знам! Не искам и да знам
какво оставех зад гърба си.
Летях напред, летях натам
където твоят знак написах.
Където знам, че тръгна ти
и преброди цялата планета.
Събра ми хиляди звезди
и цветя от милион полета.
И тези наши две души 
събрали се отвъд безкрая
ще кажат тихичко "Прости, 
че толкоз много се забавих".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...