Oct 19, 2018, 8:39 PM

Пътя на душите

  Poetry » Love
969 2 3

 

Не знам през колко небеса 
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях
или на облаци се носех.
Дали във огъня горях
или искрица огън просех.
Не знам! Не искам и да знам
какво оставех зад гърба си.
Летях напред, летях натам
където твоят знак написах.
Където знам, че тръгна ти
и преброди цялата планета.
Събра ми хиляди звезди
и цветя от милион полета.
И тези наши две души 
събрали се отвъд безкрая
ще кажат тихичко "Прости, 
че толкоз много се забавих".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...