Не знам през колко небеса
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях
или на облаци се носех.
Дали във огъня горях
или искрица огън просех.
Не знам! Не искам и да знам
какво оставех зад гърба си.
Летях напред, летях натам
където твоят знак написах.
Където знам, че тръгна ти
и преброди цялата планета.
Събра ми хиляди звезди
и цветя от милион полета.
И тези наши две души
събрали се отвъд безкрая
ще кажат тихичко "Прости,
че толкоз много се забавих".
© Слава Костадинова Всички права запазени