Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.
Може би, от годините. А може и да съм поумняла.
Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,
разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.
Бих почистила страховете и болките, и вините си -
да остана единствено само по себе си... Смирена.
Нямам нищо за губене, ако още във себе си вярвам.
Все още съм си момичето, разказващо приказки
за русалки и кораби, развели платната си алени
и за синьото на морето, омаяло ме от детството.
И събирам по детски в джобчето мидички-спомени,
а очите ми все тъй блестят като морските фарове. ...