Пътят
ПЪТЯТ
Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.
Може би, от годините. А може и да съм поумняла.
Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,
разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.
Бих почистила страховете и болките, и вините си -
да остана единствено само по себе си... Смирена.
Нямам нищо за губене, ако още във себе си вярвам.
Все още съм си момичето, разказващо приказки
за русалки и кораби, развели платната си алени
и за синьото на морето, омаяло ме от детството.
И събирам по детски в джобчето мидички-спомени,
а очите ми все тъй блестят като морските фарове.
Ах, този мой луд стремеж, да показвам пътища правилни
към брега, от който сме тръгнали... и все там се връщаме!
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хареса ми! Пътят по, който вървим, нашият път. Ние го избираме и сме отговорни, за всичко, което ни се случва по него. Равносметка... Поздравления!
-
Всички пътища са неправилни. В това им е очарованието.
-
Силви, Стойчо, благодаря Ви! Човек трябва да следва пътя на сърцето си!
Хубава вечер Ви желая!
-
Хубава равносметка по пътя. Сила, любов и увереност лъха от редовете. Прочетох с удоволствие.
-
Без цел- няма път.
Пътят е един, пътеките са много...
Поздравления,Весела!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
