yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
11.06.2020 г., 0:38 ч.

Пътят 

  Поезия » Друга
967 4 5

ПЪТЯТ

 

Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.

Може би, от годините. А може и да съм поумняла.

Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,

разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.

Бих почистила страховете и болките, и вините си -

да остана единствено само по себе си... Смирена.

Нямам нищо за губене, ако още във себе си вярвам.

Все още съм си момичето, разказващо приказки

за русалки и кораби, развели платната си алени

и за синьото на морето, омаяло ме от детството.

И събирам по детски в джобчето мидички-спомени,

а очите ми все тъй блестят като морските фарове.

Ах, този мой луд стремеж, да показвам пътища правилни

към брега, от който сме тръгнали... и все там се връщаме!

 

Весела ЙОСИФОВА

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Пътят по, който вървим, нашият път. Ние го избираме и сме отговорни, за всичко, което ни се случва по него. Равносметка... Поздравления!
  • Всички пътища са неправилни. В това им е очарованието.
  • Силви, Стойчо, благодаря Ви! Човек трябва да следва пътя на сърцето си!
    Хубава вечер Ви желая!
  • Хубава равносметка по пътя. Сила, любов и увереност лъха от редовете. Прочетох с удоволствие.
  • Без цел- няма път.
    Пътят е един, пътеките са много...
    Поздравления,Весела!
Предложения
: ??:??