Пътят
ПЪТЯТ
Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.
Може би, от годините. А може и да съм поумняла.
Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,
разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.
Бих почистила страховете и болките, и вините си -
да остана единствено само по себе си... Смирена.
Нямам нищо за губене, ако още във себе си вярвам.
Все още съм си момичето, разказващо приказки
за русалки и кораби, развели платната си алени
и за синьото на морето, омаяло ме от детството.
И събирам по детски в джобчето мидички-спомени,
а очите ми все тъй блестят като морските фарове.
Ах, този мой луд стремеж, да показвам пътища правилни
към брега, от който сме тръгнали... и все там се връщаме!
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
