Пътят

Poesía » Otra

1.4K 4 5

Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.

Може би, от годините. А може и да съм поумняла.

Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,

разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.

Бих почистила страховете и болките, и вините си -

да остана единствено само по себе си... Смирена.

Нямам нищо за губене, ако още във себе си вярвам.

Все още съм си момичето, разказващо приказки

за русалки и кораби, развели платната си алени

и за синьото на морето, омаяло ме от детството.

И събирам по детски в джобчето мидички-спомени,

а очите ми все тъй блестят като морските фарове.

Ах, този мой луд стремеж, да показвам пътища правилни

към брега, от който сме тръгнали... и все там се връщаме!

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Хареса ми! Пътят по, който вървим, нашият път. Ние го избираме и сме отговорни, за всичко, което ни се случва по него. Равносметка... Поздравления!

2020-06-12T10:25:07+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Всички пътища са неправилни. В това им е очарованието.

2020-06-12T00:03:34+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Силви, Стойчо, благодаря Ви! Човек трябва да следва пътя на сърцето си!
Хубава вечер Ви желая!

2020-06-11T20:36:37+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Хубава равносметка по пътя. Сила, любов и увереност лъха от редовете. Прочетох с удоволствие.

2020-06-11T11:09:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Без цел- няма път.
Пътят е един, пътеките са много...
Поздравления,Весела!

2020-06-11T07:04:11+03:00