Пътят

Poetry » Other

1.4K 4 5

Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.

Може би, от годините. А може и да съм поумняла.

Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,

разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.

Бих почистила страховете и болките, и вините си -

да остана единствено само по себе си... Смирена.

Нямам нищо за губене, ако още във себе си вярвам.

Все още съм си момичето, разказващо приказки

за русалки и кораби, развели платната си алени

и за синьото на морето, омаяло ме от детството.

И събирам по детски в джобчето мидички-спомени,

а очите ми все тъй блестят като морските фарове.

Ах, този мой луд стремеж, да показвам пътища правилни

към брега, от който сме тръгнали... и все там се връщаме!

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Хареса ми! Пътят по, който вървим, нашият път. Ние го избираме и сме отговорни, за всичко, което ни се случва по него. Равносметка... Поздравления!

2020-06-12T10:25:07+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Всички пътища са неправилни. В това им е очарованието.

2020-06-12T00:03:34+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Силви, Стойчо, благодаря Ви! Човек трябва да следва пътя на сърцето си!
Хубава вечер Ви желая!

2020-06-11T20:36:37+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Хубава равносметка по пътя. Сила, любов и увереност лъха от редовете. Прочетох с удоволствие.

2020-06-11T11:09:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Без цел- няма път.
Пътят е един, пътеките са много...
Поздравления,Весела!

2020-06-11T07:04:11+03:00