Очи подпухнали гледат вяло
Дали от плач дали сънят е неспокоен бил
Или със скритото в джоба хапче бяло
Островът на щастието изведнъж се е разкрил
В огледалото някакъв непознат маха с ръка
И с бързи крачки отминава
В акустиката на мозъчната кухина
Бръмчат бръмбари в умопомрачителна забава
Пулсира глухо барабанът
В разлят ритъм плува гаснещ звук
Това ли е пътят към нирвана
Вместо себе си да бъдеш някой друг