Очи подпухнали гледат вяло
Дали от плач дали сънят е неспокоен бил
Или със скритото в джоба хапче бяло
Островът на щастието изведнъж се е разкрил
В огледалото някакъв непознат маха с ръка
И с бързи крачки отминава
В акустиката на мозъчната кухина
Бръмчат бръмбари в умопомрачителна забава
Пулсира глухо барабанът
В разлят ритъм плува гаснещ звук
Това ли е пътят към нирвана
Вместо себе си да бъдеш някой друг
© Любопитко All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
