Очи подпухнали гледат вяло
Дали от плач дали сънят е неспокоен бил
Или със скритото в джоба хапче бяло
Островът на щастието изведнъж се е разкрил
В огледалото някакъв непознат маха с ръка
И с бързи крачки отминава
В акустиката на мозъчната кухина
Бръмчат бръмбари в умопомрачителна забава
Пулсира глухо барабанът
В разлят ритъм плува гаснещ звук
Това ли е пътят към нирвана
Вместо себе си да бъдеш някой друг
© Любопитко All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
