17 окт. 2008 г., 00:50

Пътят на душата

728 0 8
Наричат ме душа, но не знам
дали това е наистина моето име.
В дълбоките дебри на живота
трупам своя безценен опит.
Движа се през пространството
като невидимо ефирно послание.
Не спирам, винаги съм на път,
прониквам в най-тайни кътчета
на великия безкраен космос.
Вселявам се само временно
в тела-убежища от жива плът.
Измъчват ме, вкарана в рамки,
принуждават ме да се радвам,
да творя, да вия от болка,
а нали съм душа, желая простори,
въобще не обичам да съм слуга.
Понякога при силна любов,
същността ми бързо се разпада
и се превръща в светлинен сноп,
който излъчва силна доброта.
В тези мигове доказвам някому,
че в света има много топлина.
По-силна съм от природата,
защото съм родена преди нея.
Светлината и тъмнината могат
да се познаят само чрез мен.
Вярвам, че съм творение вечно,
не мога на никого да се подчиня.
Не ме унижавайте, моля ви,
ако някога във вас се вселя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...