17.10.2008 г., 0:50

Пътят на душата

723 0 8
Наричат ме душа, но не знам
дали това е наистина моето име.
В дълбоките дебри на живота
трупам своя безценен опит.
Движа се през пространството
като невидимо ефирно послание.
Не спирам, винаги съм на път,
прониквам в най-тайни кътчета
на великия безкраен космос.
Вселявам се само временно
в тела-убежища от жива плът.
Измъчват ме, вкарана в рамки,
принуждават ме да се радвам,
да творя, да вия от болка,
а нали съм душа, желая простори,
въобще не обичам да съм слуга.
Понякога при силна любов,
същността ми бързо се разпада
и се превръща в светлинен сноп,
който излъчва силна доброта.
В тези мигове доказвам някому,
че в света има много топлина.
По-силна съм от природата,
защото съм родена преди нея.
Светлината и тъмнината могат
да се познаят само чрез мен.
Вярвам, че съм творение вечно,
не мога на никого да се подчиня.
Не ме унижавайте, моля ви,
ако някога във вас се вселя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...