Победител (Васил Георгиев)
356 3343
17.10.2008 г., 0:50 ч.

Пътят на душата 

  Поезия » Философска
548 0 8
Наричат ме душа, но не знам
дали това е наистина моето име.
В дълбоките дебри на живота
трупам своя безценен опит.
Движа се през пространството
като невидимо ефирно послание.
Не спирам, винаги съм на път,
прониквам в най-тайни кътчета
на великия безкраен космос.
Вселявам се само временно
в тела-убежища от жива плът.
Измъчват ме, вкарана в рамки,
принуждават ме да се радвам,
да творя, да вия от болка,
а нали съм душа, желая простори,
въобще не обичам да съм слуга.
Понякога при силна любов,
същността ми бързо се разпада
и се превръща в светлинен сноп,
който излъчва силна доброта.
В тези мигове доказвам някому,
че в света има много топлина.
По-силна съм от природата,
защото съм родена преди нея.
Светлината и тъмнината могат
да се познаят само чрез мен.
Вярвам, че съм творение вечно,
не мога на никого да се подчиня.
Не ме унижавайте, моля ви,
ако някога във вас се вселя.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??