26 янв. 2011 г., 21:50

Пътят на Мистика

811 1 2

Повдига Бог Воала и ме вика,

струи, обгръща ме Виделина,

отскоро съм по пътя на мистика,

но този път за мене е съдба!

 

В Любов сърцето ми прелива,

обичам Бог и всички същества,

отскоро съм по пътя на мистика,

а той е път на Любовта!

 

Запали Словото във мен светлика,

та тайни скрити да прозра,

отскоро съм по пътя на мистика,

а той е път към Мъдростта!

 

Повдига Бог Воала и ме вика

и ангелите пеят в утринта,

отскоро съм по пътя на мистика,

а той е път към Свобода!

 

 

1997г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...