26.01.2011 г., 21:50

Пътят на Мистика

808 1 2

Повдига Бог Воала и ме вика,

струи, обгръща ме Виделина,

отскоро съм по пътя на мистика,

но този път за мене е съдба!

 

В Любов сърцето ми прелива,

обичам Бог и всички същества,

отскоро съм по пътя на мистика,

а той е път на Любовта!

 

Запали Словото във мен светлика,

та тайни скрити да прозра,

отскоро съм по пътя на мистика,

а той е път към Мъдростта!

 

Повдига Бог Воала и ме вика

и ангелите пеят в утринта,

отскоро съм по пътя на мистика,

а той е път към Свобода!

 

 

1997г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...