11 мар. 2008 г., 08:12

Пътят на странника

1.4K 0 1
Лутах се безцелно в пустотата
като среднощен странник по неясен път.
Съпътстваше ме само тишината,
нарушавана от ударите на студа.

Вървях и губех се във нищото,
не виждах край на този път.
Той беше пуст и грозен като всичко,
останал без форма и без плът.

Очи не смеех аз да вдигна,
вървях приведен в тази тишина -
среднощен скитник, окован в окови,
това бе моята съдба.

Не смятах, че ще видя нещо,
не мислих, че ще бъда чут,
мълчах и движех се по пътя,
безропотно в мъртвешки студ.

Но нещо странно там се случи -
пътят ми се освети,
звезда далечна в края блесна,
надежда нова се яви.

И грейна някаква усмивка,
усмивка, обляна от лъчи.
Това бе блясък на надежда,
а усмивката си ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Желязков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...