Лутах се безцелно в пустотата
като среднощен странник по неясен път.
Съпътстваше ме само тишината,
нарушавана от ударите на студа.
Вървях и губех се във нищото,
не виждах край на този път.
Той беше пуст и грозен като всичко,
останал без форма и без плът.
Очи не смеех аз да вдигна,
вървях приведен в тази тишина -
среднощен скитник, окован в окови,
това бе моята съдба. ...