Mar 11, 2008, 8:12 AM

Пътят на странника

  Poetry » Love
1.4K 0 1
Лутах се безцелно в пустотата
като среднощен странник по неясен път.
Съпътстваше ме само тишината,
нарушавана от ударите на студа.

Вървях и губех се във нищото,
не виждах край на този път.
Той беше пуст и грозен като всичко,
останал без форма и без плът.

Очи не смеех аз да вдигна,
вървях приведен в тази тишина -
среднощен скитник, окован в окови,
това бе моята съдба.

Не смятах, че ще видя нещо,
не мислих, че ще бъда чут,
мълчах и движех се по пътя,
безропотно в мъртвешки студ.

Но нещо странно там се случи -
пътят ми се освети,
звезда далечна в края блесна,
надежда нова се яви.

И грейна някаква усмивка,
усмивка, обляна от лъчи.
Това бе блясък на надежда,
а усмивката си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...