22 окт. 2009 г., 12:44

Пътят за натам

1.2K 0 6

Орлите разпореждат се със тайните

на пътя  за  натам. Те виждат надалече.

За хищните си грешки тук покайват се.

Посоката сами към върховете  следват.

 

Немеят  махалите изоставени.

Гурбетът детелини  свидни е отнесъл.

Вършее по хармани пусти  брадвата

на времето, посича коренища вечност.

 

Заглъхнали  са  лъковете в стружните,

които по гаванки  свирили с водата.

Днес  чеповете остри – най-ненужните,

заглаждат се сами по ръбовете с вятър.

 

Реките са  прорязали  каньоните.

С различни имена – от Малка във Голяма

преливат  и променят днес  законите

на земното придвижване. Но лесно няма!

 

Върхарите на стража са застанали.

Животът е като реката – неподкупен,

чеиза си тъче на стръмни станове!

А горе са  лавинните очи на Купен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Савчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма да се загубиш, Доре, знам това.
    Красиво е, Пенко, но тъне в забрава...
    И мене ме стяга гърлото, Маргарита, когато отида по тези места.
    Александър, Емилия, Неделина, Весела, благодаря за отзивите!
  • "Животът е като реката – неподкупен,
    чеиза си тъче на стръмни станове!
    А горе са лавинните очи на Купен."

    Хубаво, та хубаво!*

  • Дойдох насам, зачетох се...поведе ме натам, трогна ме ! Ще поостана преди да си замина. И едно със сигурност знам - пак ще дойда
    Поздрави !
  • Толкова късно те открих...НЕВЕРОЯТНО МЕ РАЗВЪЛНУВА!
    Дядо ми имаше стружна до вр."Ботев".Преди 9 септември.След - нищо!
    Очите ми са пълни...
  • О! Много е красиво,... и много ми харесвааааа! Поздравления, за което! Настръхнах!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...