Oct 22, 2009, 12:44 PM

Пътят за натам

  Poetry » Other
1.2K 0 6

Орлите разпореждат се със тайните

на пътя  за  натам. Те виждат надалече.

За хищните си грешки тук покайват се.

Посоката сами към върховете  следват.

 

Немеят  махалите изоставени.

Гурбетът детелини  свидни е отнесъл.

Вършее по хармани пусти  брадвата

на времето, посича коренища вечност.

 

Заглъхнали  са  лъковете в стружните,

които по гаванки  свирили с водата.

Днес  чеповете остри – най-ненужните,

заглаждат се сами по ръбовете с вятър.

 

Реките са  прорязали  каньоните.

С различни имена – от Малка във Голяма

преливат  и променят днес  законите

на земното придвижване. Но лесно няма!

 

Върхарите на стража са застанали.

Животът е като реката – неподкупен,

чеиза си тъче на стръмни станове!

А горе са  лавинните очи на Купен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Савчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма да се загубиш, Доре, знам това.
    Красиво е, Пенко, но тъне в забрава...
    И мене ме стяга гърлото, Маргарита, когато отида по тези места.
    Александър, Емилия, Неделина, Весела, благодаря за отзивите!
  • "Животът е като реката – неподкупен,
    чеиза си тъче на стръмни станове!
    А горе са лавинните очи на Купен."

    Хубаво, та хубаво!*

  • Дойдох насам, зачетох се...поведе ме натам, трогна ме ! Ще поостана преди да си замина. И едно със сигурност знам - пак ще дойда
    Поздрави !
  • Толкова късно те открих...НЕВЕРОЯТНО МЕ РАЗВЪЛНУВА!
    Дядо ми имаше стружна до вр."Ботев".Преди 9 септември.След - нищо!
    Очите ми са пълни...
  • О! Много е красиво,... и много ми харесвааааа! Поздравления, за което! Настръхнах!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...