Орлите разпореждат се със тайните
на пътя за натам. Те виждат надалече.
За хищните си грешки тук покайват се.
Посоката сами към върховете следват.
Немеят махалите изоставени.
Гурбетът детелини свидни е отнесъл.
Вършее по хармани пусти брадвата
на времето, посича коренища вечност.
Заглъхнали са лъковете в стружните,
които по гаванки свирили с водата.
Днес чеповете остри – най-ненужните,
заглаждат се сами по ръбовете с вятър.
Реките са прорязали каньоните.
С различни имена – от Малка във Голяма
преливат и променят днес законите
на земното придвижване. Но лесно няма!
Върхарите на стража са застанали.
Животът е като реката – неподкупен,
чеиза си тъче на стръмни станове!
А горе са лавинните очи на Купен.
© Теди Савчева Todos los derechos reservados
Красиво е, Пенко, но тъне в забрава...
И мене ме стяга гърлото, Маргарита, когато отида по тези места.
Александър, Емилия, Неделина, Весела, благодаря за отзивите!